Qualcomm Mirasol – цветен дисплей

Публикувано на 5.03.2010 в 12:16, от wakeop

В началото на годината в myebook.bg публикуваха статия за този дисплей, но понеже технологията е много интересна и определено би била чудесна алтернатива на E Ink  екраните на устройствата за четене – ще дублирам темата с малко повече подробности.

Какво е Mirasol?

Фирмена технология на Qualcomm за цветни бистабилни рефлективни дисплеи. Работят с отразена светлина, характеризират се с ниска консумация на енергия, комфортен за очите контраст на изображението, добра видимост от всякакъв ъгъл, работа при широк температурен диапазон.

Принцип на работа на екрана

Основен градивен елемент в дисплеите mirasol са така наречените IMOD (интерферометричен модулатор)  елементи, които представляват простa микро-електро-механична система (MEMS), състояща се от две проводящи плочи. Едната плоча представлява тънък филм, нанесен върху стъклена подложка, а другата – самоподдържаща се рефлективна мембрана. Между двете плочи има тънък слой въздух, като разстоянието между тях е от порядъка на няколкостотин нанометра.

Един IMOD елемент всъщност представлява оптична резонансна кухина, подобно на еталона на Фабри – Перо. Изображението на IMOD елемента е 1 bit и се променя от черно към цвят чрез промяна на състоянието на мембраната. При подаване на напрежение, електростатичните сили карат мембраната да се деформира и да се приближи към подложката. Тази промяна на разстоянието между плочите води до интерференция с дължина на вълната в ултравиолетовия спектър, което не се вижда с човешко око и на практика този елемент от екрана изглежда черен.

Един пиксел от mirasol екрана представлява матрица от IMOD елементи с различни за 3-те основни цвята (червен, зелен, син) разстояния между плочите.

Предимства

• Бистабилност: поради принципа си на работа, IMOD елементите имат така наречената електро-механична памет. Състоянието на “светнат” елемент на практика е това състояние, в което на плочите не се подава напрежение и мембраната е отпусната. Също като при електронното мастило, това състояние може да се поддържа дълго време, като от захранване има нужда само при промяна на информацията, която се извежда на екрана.
• Бързина: Скоростта на промяната на състоянието е от порядъка на 10 микросекунди. Тъй като дължината на вълната във видимия спектър е между 380 и 780nm, то разстоянието, на което трябва да се придвижва мембраната е много малко – от порядъка на няколко стотин нанометра. Бързината на промяна на състоянието на IMOD елемента прави mirasol екрана напълно подходящ за гледане на видео.
• Четимост: Човек вижда заобикалящия го свят, като долавя светлината, отразяваща се от различните повърхности.  Изображението на екран mirasol е много по-близко до това, което се вижда на обикновена печатна страница, отколкото изображението на екран с подсветка и по-добро от вестникарска страница. За пример: страница на вестник Wall Street Journal отразява около 60% от попадналата на нея светлина (останалата се абсорбира) и има контраст 4:1. Екран mirasol отразява 50% от попадналата на него светлина и има контраст 8:1.
• Устойчивост: Най-големият проблем на LCD дисплеите е, че течните кристали се разрушават при излагане на високи температури и пряка слънчева светлина. Екраните mirasol са произведени изцяло от неорганични вещества и по тази причина могат да работят при по-широк температурен диапазон и UV радиация. IMOD елементите притежават и висока механична устойчивост, като демонстрират нормална работа при до 12 милиарда цикъла.

Кога ще се появят на пазара?

Qualcomm е потвърдила, че първите електронни книги с цветни дисплеи, изпълнени на основа на фирмената технология mirasol трябва се появят на пазара тази есен. Съществува прототип на такъв екран с диагонал 5,7 инча и резолюция 1024 x 768px. Носят се слухове, че Amazon проявяват интерес към екраните на Qualcomm за следващото поколение Kindle.

Източници

• mirasoldisplays.com (на сайта има чудесен Press Kit, съветвам всеки, който ще блогва за тези екрани, да хвърли поглед първо там)
• creep.ru
• SlashGear

CeBIT 2010: новите модели четци

Публикувано на 4.03.2010 в 18:09, от wakeop

CeBIT е в разгара си и дори можем да видим какво ново ще очакваме до края на годината:

Gigabyte EB10 Android e-ink e-reader

Прототип на Android базиран четец за електронни книги от Gigabyte с e-ink дисплей. Модел с WiFi или 3G, който ще позволява на потребителите да си инсталират RSS четец, софтуер за четене на различни формати електронни книги, web браузъри и т.н.

Като технически характеристики, визия и възможности моделът с нищо не се отличава от събратята си:

Asus DR-900 e-reader

 

9 инчовият модел на Asus е истински красавец – елегантен дизайн, големи икони – пиктограми, SiPix дисплей, WiFi и 3G, тъчскрийн по целия екран. Има също и RSS reader, както и web браузър. Това, което не ми хареса са малкото файлови формати, които поддържа.

Hanvon 8″  – прототип на touchscreen e-reader

Hanvon работят върху 8 и 9 инчови прототипи на четци за електронни книги. Показаният модел e под Windows CE, има WiFi, който може да се включва / изключва с бутон на корпуса, има възможност за писане и маркиране със стилус върху целия екран, достатъчно удобно разположени бутони за стандартна навигация.

Hanvon WISEreader N618

 

Това е друг, този път 6 инчов модел на същата фирма, според мен доста по-сполучливо представен. N618 има отново тъчскрийн и стилус, с който може да се пише по целия екран, като маркирания текст може да се записва във файл. Моделът има прилични възможности за разпознаване на ръкописен текст ( както и виртуална клавиатура, разбира се), речници, възможност за прослушване на аудио книги. На европейския пазар N618 ще струва 299 евро.

( източник ArmDevices.net  )

01. Неприлично забавен роман

Публикувано на 26.02.2010 в 17:35, от wakeop

Купувам си хартиени книги, но рядко ги чета в този формат – предпочитам FB2 версиите. За романа на Ивайло Борисов (или pro-то, както си го знаем) направих изключение, защото… абе защото началото, което беше пуснал онлайн в блога си, беше достатъчно зарибяващо, за да реша, че искам да чета и продължението.

В къщи сме фенове на pro от години, още от онези версии на дезине-то му, които се разгръщаха като списание и съм свикнала да го чета на някакъв екран. Забежката му с голямо издателство ми се стори интересна, но експериментът има няколко дребни недостатъка:

• Заболя ме ръката да подпирам страниците на книгата. Благодаря на “Колибри” за разделителя (нали така се нарича онова картонче), без него нямаше да се справя .  Не знам какво стана с книгоиздаването в България, но през последните 20 години почти не съм срещала книга, която да може да стои отгърната, без да се самозатвори. И не ми споменавайте за дебели корици, това е липса на въображение.
• Тежи. Хартията е дебела, шрифта не си сменя размера… изобщо всички стандартни забележки на свикнал на благините на електронните книги човек.
• Не харесвам всички редакции на издателството, но от друга страна… това си е тяхно право.

В интерес на истината, хартиеният експеримент си има и предимства:

• Можеш да получиш автограф от автора и след години да се фукаш на правнуците: “Ехе… аз този човек го знам от преди да направи втория си милион с писане!”
• В края на краищата, хартията е по-добър архив.  При добро съхраняване може да изкара 100-тина години и се рециклира лесно.

Като изключим носителя, удоволствието от самата книга “01″ е гарантирано! Смях се на глас през цялото време