Цялата история започна с това, че покрай данданиите с Читанката видях, че в “Човешката библиотека” предлагат и една електронна книга - “Слънце недосегаемо” на Николай Теллалов. Не бях чела предишните му книги – “Да пробудиш Драконче” беше в графата ми “нещо, което трябва да се прочете в рамките на един живот, но може би не точно сега”, а следващите съвсем ги бях пропуснала като заглавия.
Обаче… като сме ревнали “Искаме електронни книги!” и ни кажат “Ми на ви електронна книга, четете и ако ви хареса – тогава плащайте!” – просто няма мърдане назад . Особено, когато книгата е от любим жанр. Минах набързо (и не без мрънкане по форумите) процедурата по получаване на книгата като pdf и може би щях да я заделя в папката “книжки, които ще изгълтам във влака София – Бургас и обратно през отпуската”, когато ме тръшна коварен летен вирус и електронния ми четец остана без алтернатива. След първата безсънна нощ в полуседнало състояние реших, че по-зле няма начин да се почувствам и ако и да ми растат люспи вече заради драконите този месец (тъкмо бях препрочела поредицата за Перн на Ан Макафри) – ще чета и Слънцето…
Първо за самата книга
От училище още мразя да правя анализи на произведения, да тълкувам какво искал да каже автора и какво точно чувствал лирическия герой. Не ме бива по тази част и за това ще си спестя нескопосаните опити И без това доста подробна статия за “Слънце недосегаемо” има в “Аз чета”.
“Слънце недосегаемо” направи едно боледуване приятно. Кашепските наречия ме затрудниха, а Приложението малко ме обърка, но… това са дребни кахъри, които ще отстраня при следващия пре-прочит – надявам се вече с добре форматирана електронна книга и без висока температура
И още нещо, за всеки, който не е чел предишните книги и се колебае дали ще разбере за какво става въпрос: ”Слънце недосегаемо” може да се чете и напълно самостоятелно. Признавам, че обичам да чета поредици отзад напред, но в случая историята не губи нищо, а позоваването на минали събития е съпроводено с достатъчно добро припомняне на същите. Пробвайте смело, приключението е гарантирано
Конвертирането
За момента “Слънце недосегаемо” се предлага в pdf формат, като от сайта на Човешката и от форумите разбрах, че се готвят и версии, подходящи за електронни четци (FB2, може би и ePub). На мен ми се наложи да конвертирам книгата (ползвах онлайн конвертора от online-convert.com ), защото размера на страниците в pdf-а беше малко по-голям и текста ставаше почти нечетим.
Така излиза pdf-а на 6 инчов екран без zoom
За да може да се прочете нещо, трябва да се завърти страницата, при което тя се разделя на две. Крайно неудобно и бавно за прелистване.
При конвертирането от pdf към FB2 най-голям проблем се оказа накъсването на текста и препратките. Илюстрациите излизат добре (макар и инвертирани като цвят), сюжетните линии са достатъчно ясно разграничени смислово, дори и при скапаното форматиране и липсата на различни шрифтове за тях. Оказа се, че най-дразнещата спънка е този “неправомерен” отстъп, който се получава при ръчното поставяне на край на ред при печатното издание, което пречи на правилното “преливане” на текста в електронното. Дразнещо е, защото е на всяка страница и почти на всеки параграф. Впрочем от снимките се вижда достатъчно ясно проблема.
След конвертиране от pdf в FB2 в текста се появи неприятен отстъп като за ново изречение, което е доста досадно при голям обем от текст.
Естествено и това може да се оправи ръчно, но… по-добрият вариант е книгата са се форматира “на чисто” от източниците преди pdf-а.
Същата картинка, като в pdf-а. Получило се е инверсно изображение, но е достатъчно добро като качество и е почти на правилното място
Така че конвертиране от pdf в друг формат – само ако нямате друг избор
В началото на годината в myebook.bg публикуваха статия за този дисплей, но понеже технологията е много интересна и определено би била чудесна алтернатива на E Ink екраните на устройствата за четене – ще дублирам темата с малко повече подробности.
Какво е Mirasol?
Фирмена технология на Qualcomm за цветни бистабилни рефлективни дисплеи. Работят с отразена светлина, характеризират се с ниска консумация на енергия, комфортен за очите контраст на изображението, добра видимост от всякакъв ъгъл, работа при широк температурен диапазон.
Принцип на работа на екрана
Основен градивен елемент в дисплеите mirasol са така наречените IMOD (интерферометричен модулатор) елементи, които представляват простa микро-електро-механична система (MEMS), състояща се от две проводящи плочи. Едната плоча представлява тънък филм, нанесен върху стъклена подложка, а другата – самоподдържаща се рефлективна мембрана. Между двете плочи има тънък слой въздух, като разстоянието между тях е от порядъка на няколкостотин нанометра.
Един IMOD елемент всъщност представлява оптична резонансна кухина, подобно на еталона на Фабри – Перо. Изображението на IMOD елемента е 1 bit и се променя от черно към цвят чрез промяна на състоянието на мембраната. При подаване на напрежение, електростатичните сили карат мембраната да се деформира и да се приближи към подложката. Тази промяна на разстоянието между плочите води до интерференция с дължина на вълната в ултравиолетовия спектър, което не се вижда с човешко око и на практика този елемент от екрана изглежда черен.
Един пиксел от mirasol екрана представлява матрица от IMOD елементи с различни за 3-те основни цвята (червен, зелен, син) разстояния между плочите.
Предимства
Бистабилност: поради принципа си на работа, IMOD елементите имат така наречената електро-механична памет. Състоянието на “светнат” елемент на практика е това състояние, в което на плочите не се подава напрежение и мембраната е отпусната. Също като при електронното мастило, това състояние може да се поддържа дълго време, като от захранване има нужда само при промяна на информацията, която се извежда на екрана.
Бързина: Скоростта на промяната на състоянието е от порядъка на 10 микросекунди. Тъй като дължината на вълната във видимия спектър е между 380 и 780nm, то разстоянието, на което трябва да се придвижва мембраната е много малко – от порядъка на няколко стотин нанометра. Бързината на промяна на състоянието на IMOD елемента прави mirasol екрана напълно подходящ за гледане на видео.
Четимост: Човек вижда заобикалящия го свят, като долавя светлината, отразяваща се от различните повърхности. Изображението на екран mirasol е много по-близко до това, което се вижда на обикновена печатна страница, отколкото изображението на екран с подсветка и по-добро от вестникарска страница. За пример: страница на вестник Wall Street Journal отразява около 60% от попадналата на нея светлина (останалата се абсорбира) и има контраст 4:1. Екран mirasol отразява 50% от попадналата на него светлина и има контраст 8:1.
Устойчивост: Най-големият проблем на LCD дисплеите е, че течните кристали се разрушават при излагане на високи температури и пряка слънчева светлина. Екраните mirasol са произведени изцяло от неорганични вещества и по тази причина могат да работят при по-широк температурен диапазон и UV радиация. IMOD елементите притежават и висока механична устойчивост, като демонстрират нормална работа при до 12 милиарда цикъла.
Кога ще се появят на пазара?
Qualcomm е потвърдила, че първите електронни книги с цветни дисплеи, изпълнени на основа на фирмената технология mirasol трябва се появят на пазара тази есен. Съществува прототип на такъв екран с диагонал 5,7 инча и резолюция 1024 x 768px. Носят се слухове, че Amazon проявяват интерес към екраните на Qualcomm за следващото поколение Kindle.
Източници
mirasoldisplays.com (на сайта има чудесен Press Kit, съветвам всеки, който ще блогва за тези екрани, да хвърли поглед първо там)
Купувам си хартиени книги, но рядко ги чета в този формат – предпочитам FB2 версиите. За романа на Ивайло Борисов (или pro-то, както си го знаем) направих изключение, защото… абе защото началото, което беше пуснал онлайн в блога си, беше достатъчно зарибяващо, за да реша, че искам да чета и продължението.
В къщи сме фенове на pro от години, още от онези версии на дезине-то му, които се разгръщаха като списание и съм свикнала да го чета на някакъв екран. Забежката му с голямо издателство ми се стори интересна, но експериментът има няколко дребни недостатъка:
Заболя ме ръката да подпирам страниците на книгата. Благодаря на “Колибри” за разделителя (нали така се нарича онова картонче), без него нямаше да се справя . Не знам какво стана с книгоиздаването в България, но през последните 20 години почти не съм срещала книга, която да може да стои отгърната, без да се самозатвори. И не ми споменавайте за дебели корици, това е липса на въображение.
Тежи. Хартията е дебела, шрифта не си сменя размера… изобщо всички стандартни забележки на свикнал на благините на електронните книги човек.
Не харесвам всички редакции на издателството, но от друга страна… това си е тяхно право.
В интерес на истината, хартиеният експеримент си има и предимства:
Можеш да получиш автограф от автора и след години да се фукаш на правнуците: “Ехе… аз този човек го знам от преди да направи втория си милион с писане!”
В края на краищата, хартията е по-добър архив. При добро съхраняване може да изкара 100-тина години и се рециклира лесно.
Като изключим носителя, удоволствието от самата книга “01″ е гарантирано! Смях се на глас през цялото време
. Особено, когато книгата е от любим жанр. Минах набързо (и не без мрънкане по форумите) процедурата по получаване на книгата като pdf и може би щях да я заделя в папката “книжки, които ще изгълтам във влака София – Бургас и обратно през отпуската”, когато ме тръшна коварен летен вирус и електронния ми четец остана без алтернатива. След първата безсънна нощ в полуседнало състояние реших, че по-зле няма начин да се почувствам и ако и да ми растат люспи вече заради драконите този месец (тъкмо бях препрочела поредицата за Перн на Ан Макафри) – ще чета и Слънцето…
