Купувам си хартиени книги, но рядко ги чета в този формат – предпочитам FB2 версиите. За романа на Ивайло Борисов (или pro-то, както си го знаем) направих изключение, защото… абе защото началото, което беше пуснал онлайн в блога си, беше достатъчно зарибяващо, за да реша, че искам да чета и продължението.
В къщи сме фенове на pro от години, още от онези версии на дезине-то му, които се разгръщаха като списание и съм свикнала да го чета на някакъв екран. Забежката му с голямо издателство ми се стори интересна, но експериментът има няколко дребни недостатъка:
Заболя ме ръката да подпирам страниците на книгата. Благодаря на “Колибри” за разделителя (нали така се нарича онова картонче), без него нямаше да се справя . Не знам какво стана с книгоиздаването в България, но през последните 20 години почти не съм срещала книга, която да може да стои отгърната, без да се самозатвори. И не ми споменавайте за дебели корици, това е липса на въображение.
Тежи. Хартията е дебела, шрифта не си сменя размера… изобщо всички стандартни забележки на свикнал на благините на електронните книги човек.
Не харесвам всички редакции на издателството, но от друга страна… това си е тяхно право.
В интерес на истината, хартиеният експеримент си има и предимства:
Можеш да получиш автограф от автора и след години да се фукаш на правнуците: “Ехе… аз този човек го знам от преди да направи втория си милион с писане!”
В края на краищата, хартията е по-добър архив. При добро съхраняване може да изкара 100-тина години и се рециклира лесно.
Като изключим носителя, удоволствието от самата книга “01″ е гарантирано! Смях се на глас през цялото време
След залеза на LBook (Jinke) V8 очаквах с нетърпение модел на четец с толкова удобна навигация. Nook на Barnes & Noble ме зарадва в това отношение, но идеята спомагателния екран да ми се пречка и заема място непрекъснато, докато чета – не. Чудех се, защо ли не са го направили като слайдер? Дори започнах да си скицирам такъв вариант…
Е, вариант със слайдер вече има, макар и не с екран, а с джойстик на него – това е Samsung E6, който беше представен за пръв път на CES 2010, заедно с друг модела от същия производител: E101, с 10 инчов екран. Друга 6 инчова концепция – Samsung E61 (с qwerty клавиатура), бе показана на изложението в Амстердам, което се проведе в началото на месеца.
Според официалната прес информация от Samsung, Е6 и Е101 са с e-paper дисплей, имат Wi-Fi и Bluetooth, възможност за писане, драскане и навигация директно върху екрана, посредством стилус – в общи линии нищо повече от iLiad – базовият модел на iRex Technologies, който излезе на пазара към края на 2006-та година, или Sony Reader Touch Edition. И това са доста повече от функциите, които човек ще използва реално в едно устройство с черно-бял екран, предназначено основно за четене.
Отношението към e-paper четците с клавиатура е нееднозначно – от твърдо отричане до уверения, че само това са моделите, които си струват, другите са “орязани” откъм функционалност. Всъщност орязването на функционалността идва от спецификата на дисплея (за сега), за това и почти няма да срещнете друг тип устройство с екран, базиран на технологията “електронно мастило”. Колкото е комфортно да се чете от такъв екран, толкова е и дразнещо да се пише… на него
Всъщност видеото по-долу демонстрира какво би следвало да се очаква от едно такова устройство (работа с виртуалната клавиатура – от 2:27 мин):
Qwerty клавиатура? Не знам… на мен само би ми пречила. Тази на Kindle, която заема 1/3 от височината на корпуса или малко по-компактната, но съвсем не по-удобно изглеждаща клавиатура на E61, няма значение. През 95% от времето, в което ползвам устройството, няма да ползвам клавиатурата. Спокойно може да е скрита – като виртуална или в слайдер.
Първият път подминах тази новина подхилквайки се. От няколко месеца насам всеки псевдо журналист, проспал последните 3-4 години, изведнъж се събуди и започна да генерира “новини” за електронни книги и четци.
Подминах с усмивка и поста на Ивелина от MarkBit. Ок, това е блог, авторката, макар и фен на електронните книги, не е задължително да проверява всяка информация, която някой й подхвърли. Не е длъжна, защото не е журналист и не пише в известно многотиражно издание. Усмихнах се, дори коментирах. Точната информация е нещо полезно и ценно, обикновено струва скъпо. Аз също бих се зарадвала, ако някой сподели информацията си с мен безплатно.
Малко повече се ядосах на прес съобщението на Сиела. Едно голямо и уважавано издателство няма нужда от лъжа, за да спечели от една чудесна инициатива, каквато е издаването на електронна книга. Всички ние, феновете и потребителите, така или иначе ще приветстваме поредния опит това да стане предпочитания начин на книгоиздаване.
Вбесих се истински, когато прочетох новината в Дневник. Защото уважавам това издание и очаквам, че там пишат професионалисти, а не скучаещи домакини от бг-мама, цитиращи новини без да ги проверят.
Първият български електронен четец за книги – Turbo-X eBook, ще бъде представен днес. Той е разработен от компютърните магазини “Плесио компютърс” и е по подобие на Kindle на Amazon.
1. Четци за електронни книги, базирани на eInk дисплеи в България се продават от лятото на 2007-ма година, когато българската фирма “АСКИ” ООД внесе малко количество LBook eReader V8, което всъщност е украинската марка на Jinke V8, четец на китайски производител. Няколко месеца по-късно моделът беше спрян от производство и през 2008-ма продажбата на устройства за четене на електронни книги в България продължи със следващия модел V3. И двата модела бяха напълно пригодени за българския пазар, с поддръжка на кирилица, а V3 и с менюта на кирилица. С гаранционен и извънгаранционен сервиз, който се извършва от вносителите. Информация за моделите продължава да може да се намери на сайта на LBook за България, а сайта е достатъчно добре откриваем при едно по-умно ползване на Google.
2. LBook може и да не се е произвеждал в България, но софтуер за тази марка – да. Собствениците на V8 сигурно още ползват конверторите към графичен и текстов wolf, както и останалите екстри, разпространявани впрочем съвсем безплатно.
3. Моделът на Плесио не е български, а тайвански. Марката Turbo-X е собственост на гръцката фирма-майка и няма нищо общо с България, освен че се продава тук 2 години след излизането на същия модел под друго име в Южна Корея. Подробности за модела и произхода му съм отразила преди 2 седмици. Впрочем българска разработка на четец за електронни книги няма, производство в България – също.
4. Не знам кога точно е “издадена” първата българска електронна книга, но аз чета електронни книги на български от 12-13 години. Знам кога си купих първата българска електронна книга: това беше през 2007-ма, от електронния магазин на фондация “Буквите” – сборник фантастични разкази (доста добри, между другото) от български автори. Платих книгата с sms и макар да беше в pdf формат, все пак успя с малко маневри да излезе доста добре и на двата ми 6 инчови eInk четеца. Впрочем фондация “Буквите” все още издава, раздава и продава електронни книги от млади български автори.
5. Първата издадена онлайн и по своята същност електронна книга, която продължава да се разпространява и в pdf формат е “Сезон за лов на диви кучки” на Rogger Dojh. През 2004-та се излезе и на хартия чрез издателство “Лик” и събра доста овации по форумите, освен номинациите за роман на годината и т.н. Впрочем на сайта на Rogger Dojh има още няколко интересни електронни издания.
6. Безплатна електронна версия в pdf формат на книга, която си купих и на хартия, получих миналата година. Книгата все още може да се намери онлайн, нарича се “Душа назаем” и е от блогъра-писател Тихомир Димитров. Същият, който открих в блог агрегатора на Дневник, между другото.
7. Предстои официалното представяне на книгата на pro, части от която четохме преди известно време онлайн, в блога му.
Изобщо… нищо ново под слънцето. Както се казва – това вече е правено от други, докато вие сте си играли на чичо доктор.
***
Впрочем не всички са преписали прес съобщението буквално. Чест прави на авторите на статията от Download.bg за точно представената информация. Най-сетне някой, който следи и отразява професионално темата и си “позволява” да коригира грешките на малоумните ПР агенции. Ето как според тях (и според мен) трябва да звучи това съобщение:
На 4 февруари 2010 година от 11:00 часа в магазина на “Плесио” в София ще се състои официалната премиера на нова българска електронна книга. Заедно с това ще се представи и Turbo-X eBook – устройство за четене на електронни книги с хартиеподобен екран…
Източник: Download.bg. Цялата новина можете да прочетете тук.
Без определения от сорта на “първата българска електронна книга” и “първия български четец”. Защото просто не е вярно и подобна дезинформация прави смешни тези, които я повтарят като папагали до втръсване.
. Не знам какво стана с книгоиздаването в България, но през последните 20 години почти не съм срещала книга, която да може да стои отгърната, без да се самозатвори. И не ми споменавайте за дебели корици, това е липса на въображение.
