За атаките над „Моята библиотека“, пиратството и навиците на потребителите. Малко размисли.

Публикувано на 01.08.2013 от в Обзор Остави коментар

Ръководството на Асоциация „Българска книга“ (АБК), с предводител Веселин Тодоров, подготвя нова атака срещу „Моята библиотека“…

(източник: съобщение в chitanka.info)

Честно казано, подобни новини при мен водят инстинктивно до трупането на поредния архив на “Читанка” някъде на сигурно и трудно откриваемо място. Просто защото резултатът от дългогодишния къртовски труд на толкова много хора не трябва да бъде загубен.

И понеже ми писна от спорове ограбва ли пиратството, купуват ли книги българите и има ли смисъл да се пускат и електронни версии едновременно с хартиените, ще се пробвам да опиша житието си на средностатистически книгояд: онази, на която не й е проблем да опука 800 страници за 2 вечери и обичайно го прави. Ако книгата я заинтригува, не й се скарат и батерията на лампичката за четене удържи.

Мисля, че потребителските навици на активните читатели може да са добър ориентир за издатели и търговци.

Кога купувам, защо не купувам и какво правя с книгите си след като ги купя

Преди 2 години семейно решихме, че животът сред природата и на спокойствие повече ни допада и се преместихме от София в покрайнините на близък 9-хиляден град. Една част от книгите си, които нямаше да препрочитаме и не смятахме за ценни подарихме преди пренасянето, за да намалим багажа. Оцелелите дълго седяха в кашони, докато решим проблема с мебелите.

Къщата ни е скромна по размер, но след години живот в още по-тесни квартири най-сетне имаме място за малко по-прилична библиотека. Потривайки радостно ръце, като начало решихме да дадем шанс на местните книжни търговци. И тук ударихме на камък – книжарници има, книги в тях (почти) няма. Сблъскахме се челно със синдрома “малък провинциален град” и омагьосания кръг “не продаваме, защото хората не четат vs не четем, защото тук няма от къде да се купи”. За по-голяма яснота: тук заплатите са около 400 лв, а влаковия двупосочен билет до София – 4 лв. Сметка колко книги биха могли да пренесат при една екскурзия с влак новите ми съграждани при тези доходи и средно 15-тина лева за ново заглавие няма смисъл да правя. Аз се отбивам в книжарница почти при всяко ходене в София (т.е. веднъж месечно), но рядко си тръгвам с повече от 1 книга: все пак ще мъкна всичко на ръка из столицата и 2 км нощно време пеша в планината. А “всичко”-то включва все тежки и много необходими за оцеляването стоки: кутии свястно кафе и чай, бутилки зехтин и вино :D.

Е, все пак сме 2013-та и почти всичко можеш да си купиш онлайн, а куриерските фирми ще го доставят до всяка керемидка, до която има път. Ако си склонен да преглътнеш оскъпяването и от транспорта. Благодаря на store.bg за незначителната сума за доставка, благодарение на която понапълнихме библиотеката си.

С всички специално проектирани от мен мебели, с които запълвам всяко кътче, у дома могат да се сместят максимум 1000 книги. Родителите ми, в по-голям градски апартамент са побрали над 3300, но голяма част от книгите са в кашони на тавана. Безсмислено е да купуваш книги, ако ще прахолясват по мазета и тавани за радост на мишките, поне моята логика е такава (пък и мазе нямаме, а на тавана си спим). Около 100-200 от липсващите ми любими книги до запълване на пространството ще задигна от баща ми и ако не планираме да се отърваваме периодично от излишните, до края на живота си в тази къща ще купим още около 500 хартиени книги. От началото на 2013 досега сме поръчали около 30… дали ще продължим с това темпо не знам. Все пак освен от духовна, имаме нужда и от физическа храна, а нея се опитваме да си я отглеждаме. Впрочем колекционирането на мотики се оказа също толкова забавно, колкото на книги и картини :).

А електронните?

Когато преди няколко години най-сетне започнаха да се продават електронни книги и у нас, бях ентусиазирана. Ето, най-сетне ще мога и да си ги плащам, няма да ми мрънкат, че пиратствам и т.н. Да, ама не. По ред причини (някои основателни) повечето нови и почти всички издавани някога на хартия, но с изтекъл тираж книги, които на мен са ми интересни, не се продават като електронни.

Процесът на купуване и качване на книгата с DRM на четеца е усложнена до досадност, особено за хора като мен, ползващи Linux. И докато на по-новия си Nook поне мога да чета epub и pdf със защита, то на стария Lbook V3 (който си работи и се ползва от половинката) такива книги изобщо не се отварят, без да я премахна. Да, знам, че има варианти да махна защитата… просто не разбирам защо трябва да разваля нещо, за което съм платила, за да мога да го ползвам? Трябва ли да споменавам колко далеч от първоначалния ентусиазъм съм?
И все пак колко и от къде купувам електронни книги?

Електронна книжарница еКниги

Проектът e-knigi.net стартира в края на 2010 години и беше сред пионерите (след “Буквите”) в предлагането на електронни книги с уредени авторски права у нас. На тях дължа удоволствието да се запозная с творчеството на съвременни български автори като Николай Теллалов, Любомир Николов – Нарви, Георги Малинов и Андрея Илиев. Достъпните за всички цени, както и възможността при някои от заглавията да четеш свободно, а да платиш, ако книгата ти хареса определено са правилната, според мен, стратегия.

Ще пазарувам ли отново от тях? Да, ако успяват да се издържат от начинанието си и да осигуряват нови заглавия, бих купувала от тях до 3-4 книги годишно.

Фондация “Буквите” и e-knigi.eu

Така се случи, че от “Буквите” имам повече хартиени, отколкото електронни книги. Все пак ги тествах отново вчера със “Здравей, българино Кунчев!” в ePub и отзивите ми за форматирането (самата книга още не съм прочела) са чудесни: за пръв път купувам книга с DRM, на която през четеца си мога да сменя типа на шрифта и междуредовото разстояние. Обикновено на подобни “екстри” съм се радвала единствено при книгите от “Моята библиотека”. Цените им са достатъчно ниски и достъпни за хора със скромни финанси.

Дали ще купя отново тяхна книга? Да, но вероятно не повече от една годишно, освен ако рязко не сменя литературните си вкусове.

Projectoria

За електронната книжарница на “Проектория” писах в края на миналата година: удобен сайт, лесен достъп до книгите, добро форматиране и най-важното – книгите са без DRM по дефиниция! По-бедният за момента каталог, както и основно академичната литература ме ограничават откъм повече покупки, но следя какво издават с интерес. Бих купувала с удоволствие от тях, ако намирах време и за четене не само за развлечение.

Човешката библиотека

Много симпатични ентусиасти, ползвах възможността през тях да платя книга, прочетена вече свободно. За разлика от еКниги приемат плащания и с ePay. Предвид, че са повече общност от фенове, а не толкова издателство и съвсем не електронен магазин, се иска малко повече време за ориентация тип “как да получа и къде да платя”.

Хм, като се замисля – вероятно бих “инвестирала” предварително в роман, който ще ми е интересно да прочета, идеята им е интересна. Обаче обичайно се занимавам едновременно с един тон неща и все забравям, че съм пропуснала да реализирам добрите си намерения.

Търговците: biblio.bg, Хеликон, myebook.bg и останалите

Неудобно ми е да си призная, но от biblio.bg съм купувала само 2 книги след първоначалното тестване. Да, сайтът е удобен, но базата данни се припокрива с тази на Хеликон и myebook.bg (предполагам повтарящите се са от БГ Книга). В крайна сметка при една и съща цена, формати и начин на плащане дилемата “от къде да купя” често се решава от някоя незначителна подробност. Като например наличието на същата книга без DRM в единия от сайтовете. Или според това кои са ми по-симпатични.

По същата логика от myebook.bg пазарувам книги, след като съм получила код за отстъпка за четец, взет за подарък. А към Хеликон ме привлича възможността да купя книгата на хартия, ако я няма като електронна, без да сменям сайта. Както и анонсите в социалните мрежи на човека зад Blurbown 🙂

Дали ще пазарувам електронни книги от тях и в бъдеще? Да, въпреки по-ограниченото форматиране, значително по-високата цена и наличието на DRM в по-голямата част от книгите. Ако успеят да привлекат издателства като “Бард” и “Инфодар”, вероятно поръчаните от мен книги от сайтовете на търговците сумарно ще надхвърли сегашните ~5 годишно.

И все пак, какви ги диря в “Читанка”?

  1. Основно книги за препрочитане.
    През живота си съм се разделила физически и емоционално с няколко библиотеки и не, няма да купя повторно всичко, събирано от родителите ни, книгите на бившите ни съквартиранти или отмъкнатите от порасналите деца. Предпочитам да препрочитам електронно дори и книгите, които притежавам на хартия, просто ми е по-удобно така. Тях също няма да платя повторно като електронни книги.
  2. Изчерпани тиражи.
    Случва се да открия за себе си автор/поредица десетилетия след издаването и понякога дори и ровенето в прословутите кашони за по левче не помага.
  3. Да експериментирам с нещо ново.
    Докато няма възможност да си получа обратно парите за книга, която не ми е харесала, се отнасям внимателно към покупките на “котка в чувал” и избягвам непознати автори. Благодарение на “Моята библиотека” и предшествениците й опитах/влюбих се/и започнах да си купувам книги, които преди това просто щях да подмина. Е… част от тези, които съм прочела и ще прочета, няма да си ги купя, както не си купувах всички прочетени книги след набезите си над чужди библиотеки в преддигиталната епоха 🙂

И какво може да се направи…

че всички да са доволни? За съжаление в този момент и при това законодателство – много малко.

Като начало – правилото за 2-те години забрана за новоиздадени книги в “Моята библиотека” според мен работи твърдо в полза на издателите. Вече имам последните книги от няколко поредици (не ми се чака) и най-вероятно ще се опитам поне някои да събера в обратен ред, защото от тези сиротни томчета на полиците колекционерската ми душа страда :).

От намесата на държавни чиновници и издържащи се от членски внос съсловни организации полза имат само въпросните чиновници и работещите в тези организации. Бюрокрацията трябва да оправдае съществуването си. Родната бюрокрация се държи като паразит, на който не му пука за гостоприемника си.

Предполагам, че за една голяма част от хората дребна месечна такса “пиратство”*, с която да се решава проблема с правата за книги, музика, филми и т.н. ще е удобно решение и ще свикнат да я плащат така, както си плащат кабелната телевизия. Не е толкова удобно за праводържателите, поне не без статистика кои са най-дърпаните заглавия.

Вариантът чрез линк да стигнеш до сайта на праводържателя (автор, издателство) и при желание да платиш някаква сума** за вече прочетената в електронна библиотека книга също би бил удобен и ще се ползва от известен процент хора. Но това, както и предходното решение предполагат сътрудничество и доверие, а не война.


*Условно казано. Гледането на ефирна телевизия със стайна антена и слушането на радио с някое транзисторче в полето по съвременни дефиниции не те прави пират. Все пак такса “радио и телевизия” е съществувала у нас, има я в някои други страни и периодично излизат предложения да се възстанови като практика.
**В “Моята библиотека” има такъв вариант за някои книги на български автори, публикувани там със съгласието им. Интересен въпрос е възможен ли е този вариант с преводна литература?


Leave a Reply