За издателствата, електронните книги…

Публикувано на 02.01.2010 от в Обзор 3 коментара

и кой как разбира нещата

Всеки от нас е ползвал нещо онлайн, без да го плати, нека не се залъгваме: музика, софтуер, филми, книги, снимки… който не е изпиратствал и един байт, нека пръв да хвърли камъка. Много добре осъзнавам позицията и на автори, и на издатели – адски неприятно е да си вложил труд, свободно време и пари в нещо и да не ти платят стойността на продукта. Това ми е познато и ги разбирам, защото като уеб дизайнер ми се е случвало, при това достатъчно често.

Много добре осъзнавам и позицията на потребителите – все още ползвам безплатната поорязана версия на любимия си html редактор, въпреки че 60$ изобщо не са висока цена за нещо, с което си изкарвам хляба 7 години… просто плащането преди беше невъзможно от България, а и сега все още ми е досадна разправията с акаунти и кредитни карти. Пък и защо да го плащам, като мога и така, а? Случва ми се да си намирам музика из торентите, най-вече защото тази, която слушам, не я срещам в супермаркета, а и електронни книги си… хммм… намирам. Не съм безгрешна, напротив.

Всички ние се отнасяме с някаква симпатия към хакерите, кракерите, пиратите… и плюем по алчните продуценти, издатели и Бил Гейтс… докато на нас самите не започне да ни се случва да не ни платят за свършената работа. Тогава започваме да се отнасяме с някакво разбиране. И към двете страни, към които се числим, защото винаги ще сме и от двете страни. Винаги ще сме и прецакани потребители, и прецакани производители. Майката му е в баланса, изчезне ли равновесието – идва ред на революциите 🙂

От друга страна – възхищавам се на хората, които крадат от свободното си време, вадят си очите и рискуват да си навлекат проблеми, за да сканират любимите си книги и да ги качат в някоя от безплатните библиотеки, поддържани от ентусиасти. Не бих ги нарекла пирати обаче. Има една малка вратичка в закона за авторското право, на която се крепи цялата тази работа:

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

Глава пета.
СВОБОДНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ
Допустимост на свободното използване (загл. изм. – дв, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.)

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели.

(пълния текст на закона може да се прочете от сайта на lex.bg или от bcnl.org)

С учебна цел. За съхраняване на произведението. И ако не служи за търговски цели. От общодостъпни библиотеки.

Баща ми има богата библиотека, но живее на 400 км от мен. Периодично задигам част от книгите му, препрочитам ги и ги връщам. Сканирала съм си няколко, които няма шанс да бъдат преиздадени (явно няма търговски интерес към тях), но на мен са ми интересни… а са доста окъсани. Престъпление ли е според закона това? Явно не. Няма да е престъпление и ако дам книгата на някой приятел, да я прочете и той. Това никога не е забранявано от закона. Препродаването на вече прочетени хартиени издания също не е забранено, нищо че от това повторно продаване издателствата и авторите не печелят нищо. Проблемът е само при електронните издания, защото при тях няма амортизация, те винаги са “ново” копие, което много лесно се мултиплицира и разпространява.

Проблем ще е и ако сложа цена “5 лв за копие” на файловете си и ги пусна за продажба онлайн. Защото в този случай аз печеля, а не плащам на автора (написал книгата), преводача (ако е от чужд език), редактора, коректора, предпечатаря, художника на корицата… На тези всичките хора по трасето обикновено им плаща издателя. Нормално е да иска да плати и на себе си, т.е. да има печалба. Нормално е и да е недоволен, ако се опитам да печеля на негов гръб. Може да мърморя, че ми ограничава правата, че слага бариера на знанието, че е гаден капиталист, който се интересува само от печалбата си… но всъщност знам, че не съм съвсем права.

Как би могъл да се реши този проблем?

Няма лесно решение на задачката “хем вълка сит, хем агнето цяло”. И не става дума единствено за много хитроумните маркетингови трикове, които всеки, прочел 5 книжки си мисли, че може буквално да прилага на такъв чувствителен пазар, какъвто са книгите и на такъв малък пазар, какъвто е българския пазар за електронни книги. Очевидно е, че българските издатели имат някакви свои съображения и се дърпат умишлено от пазара на електронни книги вече повече от 10 години (библиотеката на Ал. Минковски съществува от 1998, а дори и преди това съм намирала книги по разни сайтчета и irc канали). На практика такъв пазар все още не съществува, защото онлайн библиотеките у нас са на доброволен принцип и не печелят нищо, освен благодарността на потребителите, а в редките случаи, когато съм срещала легално да се продава (или подарява) електронна книга на български, обикновено става дума за български автори.

Кои са другите възможни (и познати вече) подходи, освен директната продажба на електронни книги от издателствата

1. Подход “Amazon”

Голяма верига български книжарници (примерно “Хеликон”, “Пингвините”) поръчва 1000 бр (като начало) евтини, орязани китайски четци от произволна марка (има ги много и най-различни) директно от производителя, качва им собствен софтуер за собствения си формат, брандира ги, прави им PR и ги пуска на цена от 150 лв (по джоба на повечето българи, които изобщо се сещат за електронни книги). Цената на четците е доста под себестойността им, но уловката тук е, че ще си купуваш съдържание от същата тази книжарница, т.е. теб те “връзват” като клиент поне докато трае жизнения цикъл на физическото устройство. Това е подхода и на мобилните оператори, когато ти продават телефон на много по-ниска цена с договор за 2 години, отколкото ако си го купиш свободно.

Този подход ще работи, но трябва да се набере достатъчно количество критична маса потребители. И веригите книжарници някак си да успеят да извият ръцете на издателите и да ги принудят да уредят правата за електронни издания на преводни книги.

Подход “Google”
Сайтовете и списанията могат да припечелват нещичко от реклама, защо да не може да стане това и с книгите? Представете си блога на Алвин – един страстен читател, който обича да споделя мнения за книгите, които е чел. А сега си представете, че под неговото ревю има бутон: “Вземи тази книга”. Може ли да направим така, че хем този, който натисне бутона да получи книгата, без да плаща пряко за нея, хем Алвин да получи дребен процент за труда и мястото, което е предоставил… хем носителят на авторските права да получи полагащото му се? Изглежда сложно, но не е съвсем невъзможно.
В блога на Алвин заедно с бутона автоматично се появяват и подходящите реклами, подхождащи на книгата. Ако книгата е “Докосване до пустотата”, подходяща реклама примерно ще е зимна екипировка за планинари, поредния модел ударо и студоустойчив фотоапарат и т.н. Ако е писал за някоя от безкрайните поредици по “Междузвездни войни” на Тимъти Зан, подходяща реклама ще са както детските играчки и офисните аксесоари по серията, така и реклама на симпатичните домашни роботи-подочистачи на iRobot. При това на Алвин изобщо няма да му се налага сам да слага бутона и да намира рекламите… той ще се регистрира в нещо като AdSense за книги, ще укаже мястото, където иска да се показват, размера и цветовата гама… и щом софтуера открие в поста му ключовата дума (заглавието на книгата, автора), ще визуализира бутона и рекламите.
Рекламите ще се визуализират в самия четец, а не на сайта-доставчик на съдържание. Всеки си получава печалбата, а потребителя – безплатно съдържание (книга) + реклами.
Може ли да сработи това? На всички им е писнало от реклами, но за мен специално гугълските са по-скоро полезни. Често съм откривала полезни линкове именно в тези семпли, ненатрапчиви текстови реклами. Във всички случаи подобна организация на процеса е по силите само на големите играчи, от сорта на Google… или netinfo.bg, economedia и подобни за българския пазар. Фирми с масирано онлайн присъствие и дългогодишен опит.
От всички подходи, този ми се струва най-съмнителен във финансово отношение, прекалено усложнена е схемата.

2. Подход “Google”

Сайтовете и списанията могат да припечелват нещичко от реклама, защо да не може да стане това и с книгите? Представете си блога на Алвин – един страстен читател, който обича да споделя мнения за книгите, които е чел. А сега си представете, че под неговото ревю има бутон: “Вземи тази книга”. Може ли да направим така, че хем този, който натисне бутона да получи книгата, без да плаща пряко за нея, хем Алвин да получи дребен процент за труда и мястото, което е предоставил… хем носителят на авторските права да получи полагащото му се? Изглежда сложно, но не е съвсем невъзможно.

Може ли да сработи това? На всички им е писнало от реклами, но за мен специално гугълските са по-скоро полезни. Често съм откривала полезни линкове именно в тези семпли, ненатрапчиви текстови реклами. Във всички случаи подобна организация на процеса е по силите само на големите играчи, от сорта на Google… или netinfo.bg, economedia и подобни за българския пазар. Фирми с масирано онлайн присъствие и дългогодишен опит. От всички подходи, този ми се струва най-съмнителен във финансово отношение, прекалено усложнена е схемата.

3. Абонаментен принцип, като градската библиотека

Плащаш си седмичен, месечен или годишен абонамент и можеш свободно да теглиш определено количество новоиздадени книги и колкото си искаш стари. Ако някоя от книгите не ти хареса, не е голяма загуба… ще си дръпнеш друга. Ако си толкова голям карък, че всички нови книги, които си дръпнал за тази година не ти харесват, пак не е голяма загуба… винаги можеш да се договориш с някой приятел, познат или просто друг фен да направите замяна.

Важното е редовно и от голяма маса хора да се събира твърда (макар и скромна) сума, от която ще се плащат авторските права на носителите им и самата библиотека да се самоиздържа.

Демократично и според мен дори умерено печелившо (и за библиотеките) решение, което ще улесни много и желаещите да спонсорират социално слабите групи хора, които не могат да си позволят абонамента (домове за деца, инвалиди, малцинствени групи, които много държим да ограмотим, ама все не се сещаме как…)

***

Аз лично предпочитам да имам избор между тези или повече начина да си купя електронни книги. Искам хартиените също да продължат да си съществуват, защото те също са избор. И са добър архив, между другото.  Искам да има и безплатни – има толкова много стари книги, които никой няма да преиздаде на хартия, защото не са класика, не са чак шедьовър… а авторите отдавна не са живи и са забравени. Но книгите им не са по-лоши от половината плява, която се бълва днес. Защо да седят само като прашасала антика в нечия библиотека?

Само с техники за продажби и реклама няма как да стане цялата тази работа… те са средство, не панацея. Няма ли кой да създава ново съдържание, накрая само ще си препродаваме един на друг стари непотребни неща. А създателите, освен от един гол ентусиазъм, имат нужда и от средства за живот, иначе и те ще се преквалифицират на продавачи. Та… баланс му е майката 🙂


3 Коментара

  1. Лили

    В интервю за в-к “Капитал” собственикът на книжарници “Хеликон” споделя, че не вижда в близко бъдеще навлизане на електронните четци в България. Според него интересът към тези устройства е слаб и на изложбите на книги не предизвикват по-особен интерес. Следователно в следващите години не можем да очакваме Хеликон да предложат устройство за метене на книги. Дори не мога да си представя какъв е обемът от продадени устройства в България, но вероятно е изключително малък.


  2. Малък е, основно заради това, че цените на eInk четците са още доста високи.
    Повечето хора, които четат електронни книги, ползват компютрите си, телефоните… прочетох за един човек, който ползваше фоторамка за целта и конвертираше книгите през pdf в jpg… та явно и това е вариант.

    Всички тези хора така или иначе четат електронни книги и няма от къде да си ги купят. Не че не искат да ги платят, просто няма от къде легално да си ги купят.
    Устройствата са просто средство за четене на електронните книги… дали ще са eInk или нещо евтино с TFT дисплей, няма значение… утре може да се появи нова, много по-евтина и революционна технология.

    Преди 2 години нямаше абсолютно никакъв пазар на eInk четци у нас, а сега познавам лично 10-тина души, които са си купили (различни марки) наскоро или планират в следващите месеци. Има някакво раздвижване… устойчиво или не – ще видим 🙂


  3. Здравейте,
    пазарът за електронни книги тепърва трябва да се разрастне. Твърдения от сорта на това направено от собственика на книжарници Хеликон, са абсурдни. Колко човека до скоро време щяха да повярват, че facebook например ще се превърне в световно мащабен проект превръщайки се в 3тата по население най голяма “страна”. Електронните книги са бъдещето и колкото по скоро хората в България проумеят това толкова по добре.
    http://www.pcceni.bg/news/p3-5614-0.html
    Ето че световните тенденции говорят за същото. Като представител на Reader-I България ви съветвам поне да дадете шанс и да понаучите за нововъведенията в света. Може да прочетете повече на website-а ни преставен по горе.
    Поздрави.


Leave a Reply